Люси и Марти, заедно с техните родители, с удоволствие ви канят на сватба в гр. София на 11.07.2020 г.

Денят, в който ще си кажат „Да“, е различен, специален, съдбовен… но той може да се превърне в истински празник само чрез вашето присъствие!

Нека да споделим незабравимите мигове и всички да се забавляваме! Елате да се повеселим заедно! Очакваме ви!

Кумовете? – Ани и Нати Стефанови.

Люси Иванова

Защо избрах да кажа "Да!"?

Във времето на опознаване, което имахме с Марти, откривах и харесвах все повече от неговите черти. Още в началото забелязах колко отговорен, отзивчив и грижовен е, а с времето се убедих и в неговата вярност. Не мога да скрия, че винаги знае как да ме разсмее, както и как да ме изненада. Всяка дама мечтае за кавалерско, грижовно отношение 😄. Не бива да пропускам, че е и изключителен в ролята си на личен шофьор. Освен всичко изброено, най-вече обичта ни един към друг е причината да направим тази важна и красива крачка към бъдещето.

И така, везната наклони към “Да”-то. Пък и …не беше много безопасно високо в облаците да откажа 😄

Марти Врачев

Защо избрах точно нея?

В мечтите ми за бъдещето винаги е присъствало семейството. Да имам съпруга, с която да споделям най-радостните мигове в живота, пътуванията, професионалните успехи, но и трудните, тъжни моменти.

Когато се появи Люси, видях, че няма нужда да сме в комеди клуб, за да се смеем, на кино, за да се забавляваме или на арт урок, за да творим. Във взаимоотношенията ни се смеем докато чакаме рейса, забавляваме се докато учим и импровизираме с жестове за другия.

В нея видях един искрен, верен и добър човек, който няма да ме остави в трудност, но ще ми бъде опора. Такъв човек търсих, с когото да се сбъднат мечтите ми. Намерих я.

Програма на сватбения ден

Започваме съвсем сериозно...

12:00

Граждански брак: Ритуална зала „Красно село – Хиподрума“, бул. “Цар Борис III” № 41

14:30

Венчална церемония: Първа Баптистка църква – ул. "Осогово" № 86. Поздравления и снимки.

...продължаваме, но по-весело в зала Опал, хотел Рамада...

16:00

Коктейл за добре дошли

17:00

Празненство

21:30

Сватбена торта... и още веселба...

Как да стигна?

Ритуална зала „Красно село – Хиподрума“ - бул. “Цар Борис III” № 41

Можете да паркирате свободно автомобилите си. Районът не е зона за платено паркиране. Не забравяйте, че в съботен ден има много сватби и предвидете достатъчно време, за да паркирате спокойно.
Ако се придвижвате с градски транспорт, можете да използвате трамваи № 4, 5 и автобус № 63.

Първа Баптистка църква - ул. "Осогово" № 86

Можете да паркирате свободно в близост до сградата. Районът е зелена зона, която не се отнася за съботен ден. Имайте предвид, че близките места за паркиране са малко и предвидете достатъчно време. Ако се придвижвате с градски транспорт, можете да използвате автобуси 11, 60, 74, 86, 309, 310, тролеи 1, 5, 6 и 7. В близост е и метростанция “Опълченска”.

Хотел Рамада - бул. "Княгиня Мария Луиза" № 131

Имате възможност да оставите автомобилите си на паркинга към хотела до изчерпването на свободните места. Можете да ползвате и безплатния паркинг зад хотела и улиците наоколо. Районът е зелена зона, която не се отнася за съботен ден.
Ако се придвижвате с градски транспорт, можете да използвате трамвай № 1, 3, 6, 7, 12, и автобуси № 60, 213, 305, 413. Близко е метростанция “Централна ЖП гара”.

Въпроси и уточнения

– Да. Нека да се облечем празнично и да си носим доброто настроение!

– Да. Моля впишете своето желание в потвърждението на поканата, за да предвидим за вас вегетарианска храна.

– За да улесним всички вас, предпочитаме сами да изберем най-подходящия за нас сватбен подарък! Това е възможност да спонсорирате сбъдването на някое наше желание… 

– Много обичаме цветята, но можете да си спестите тази част от подаръка, тъй като няма да имаме възможност да им се порадваме след сватбения ден!

Нашата история

Булката

нейната версия...

Всичко започна в един есенен слънчев ден, в който си бяхме уговорили среща. Преди това ми бяха дали фейсбука му, за да се свържа с него. Исках да поразпитам за Софийския университет и по-конкретно за ФМИ, тъй като смятах да кандидатствам там. В края на сладките приказки, Марти кавалерства като плати сметката.

Направиха ми добро впечатление както излъчването, синьо-зелените му очи, трапчинките в следствие на непринудената му усмивка, така и почерпката, от която дори се почувствах леко неудобно, и реших, че е редно да върна жеста по някакъв начин. Така се състояха и втора, и трета среща…

Общуването ни зачестяваше и чувствата помежду ни растяха докато не пламна огънят.

В следващите почти 2 години, изпълнени с приключения, емоции, летящи фенери, пикници, бал, морета и нови години с приятели, опознавахме душите си и все повече се привързвахме един към друг.

В друг есенен ден на километри от родния ни град, на метри от земята, високо в небесата Марти си падна на колената (така де, на едното коляно, но за да има рима 🙂 ) и още преди да е тръгнал да казва каквото и да е, изтръпна моето сърце. Всичко беше като на сън. В този момент бяхме само аз, Марти и Господ (и човекът, който управляваше балона и ронеше сълзи заедно с мен). Въпреки вълнението, успях да събера ума си. Бях готова с отговора си. Поех дъх и приех предложението! Марти избърса сълзите ми и се озовах в прегръдките му.

В този момент, макар да не го осъзнавах още, взех едно от най-важните решения в живота си! Това беше началото на нова приказка, която започнахме да пишем заедно с моя възлюбен и така до края на вечността (която няма край).

МЛАДОЖЕНЕЦЪТ

неговата версия...

Когато завършвах средно образование, ми предстояха важни решения за следващото обучение. За мен беше важно да познавам човек, който да ме посъветва и да ми даде информация от първа ръка за университет и специалност. Слава Богу, тогава имаше кой да ми помогне и аз реших да помагам по същия начин на други хора. Обаче кой да подозира, че така мога да срещна и бъдещата си съпруга…

Люси беше 17-годишна тийнейджърка, когато се запознахме, и още тогава, в началото, ми направи впечатление. Когато я видях как тича широко усмихната, си казах: „колко лъчезарен човек“. Не беше сигурна какво да учи, къде да кандидатства, а и дали изобщо да остане в България. Първия път се срещнахме, за да ú обясня за моята специалност, но не говорихме само за това. Споделяхме си, смяхме се, обсъждахме дълбоки теми… и така срещата продължи над 3 часа…

Последва един вълнуващ период. С повод и без повод се виждахме, а аз постоянно разсъждавах какво ли си мисли тя, какви сигнали давам, как да действам.  Опознахме се и решихме да си дадем шанс и да прекарваме повече време заедно. Освен това Люси реши, че ще учи в България, а това беше много важно и за бъдещето на връзката ни.

В началото нямахме почти никакви общи приятели, но с времето опознахме обкръжението на другия. Създадохме нови приятелства, два свята се сближаваха един с друг…

Дните се превърнаха в седмици, седмиците – в месеци и достигнахме първата си годишнина. Двамата започнахме съвсем естествено да обсъждаме бъдещето. Колкото повече време минаваше, толкова повече не ми се искаше да си казваме „чао“ след всяка среща. Така дойде онази събота, 12 октомври 2019-та, когато я попитах официално дали иска да сподели живота си с мен. Тя каза „Да“.

Галерия

Потвърждение

Ще присъствате ли?

Моля, потвърдете!